Страници

22 март 2013

Тарталети с лимоново-млечен желиран крем


       Веднъж голямата ми дъщеря ме попита дали мога да направя ябълков пай. Първо ми дойде да каже, че не мога, но ѝ отговорих: „Ще опитам”. Понеже нямах подходяща форма, купих метални форми за тарталети. Получават се малки симпатични пайчета. Сега, противно на очакваното, няма да пиша рецепта за ябълков пай, защото още не съм открила задоволяващ резултат, но имам и само два опита за сега, така че повече по въпроса в бъдеще. 
    Вероятно, като много от вас, и аз обичам да вкарвам в употреба новите си придобивки. Исках с нещо по-така да почерпя семейството си по случай 8 март. Нещо, което да става и за следобедна закуска за децата, и да им се хареса. Нещо, което не съм правила, за да пробвам рецептата. Имах концепция за това как да изглежда почерпката - исках хрупкава коричка с крем пастичера. И точно тогава, като по поръчка, докато си пиех сутришното кафе и се разхождах из любимите си места в нета, пред очите ми се появи тази красота: фунийки с крем
Ами да, това е. А и е продължение на една моя сантиментална идея да покажа на децата си вкусовете на моето детство, доколкото мога, разбира се. Ще кажете как фунийки, пиша за форми за тарталети? Ами така.
      Използвах тестото от рецептата/първоначалния замисъл за хрупкава коричка, бе заменена с мекичка/, изпекох половината от него на тарталети (големи и малки, имам различни форми), а с другата половина навъртях топчета, колкото орех, и овалях в пудра захар. Получиха се бабините курабийки с модерна визия /ефекта на бисквити трюфел/ и бях много доволна, че успях да подсигуря доволно количество домашни бисквитки, които малката маймунка на мама, много обича да си похапва. Да продължа с крема. Той беше ясен от самото начало какъв ще е. А именно крема от тази рецепта, но с нищожна промяна. Правих крема два пъти в оригинал за направата на две торти преди време и беше оценен много високо. Всички опитали бяха впечатлени именно от него. Малката промяна, която аз направих е, че замених количеството на сметаната с прясно мляко и пудрата захар с кристална. Да вметна, че това изобщо не се отрази много на вкуса. За разлика от предните два пъти, сега не бе необходимо да работя с охладен крем, а точно обратното. Веднага го разсипах в тарталетите. Няма да ви разказвам какво им се случи, мисля че се досещате сами. Най-показателно за мен, че са доволни от творението ми, бе реакцията на малката ми дъщеря, която още не говори много, или по-скоро говори, но не ѝ се разбира всичко, тя викаше: "Дай още! Дай още!". Ако мислите, че всичко свършва сега, жестоко се лъжете. Едва сега започваме.Обещавам да е интересно. Останаха доста празни тарталети. Ами сега? Няма страшно!
      Преди 2 години в темата за коледните сладки четох, че могат да се направят сладки и да се замразят във фризера в кутии, а по-късно, когато ви потрябват, да ги извадите да се отпуснат на стайна температура и да ги слепвате, декорирате и т.н. Прибрах тестените тарталети, празни в кутия във фризера. Вчера потрябваха. Нямах следобедна закуска за децата, а и на мен ми беше ден да се почерпя с нещо сладичко. От доста време ми се моташе из шкафа един желатин и обикновено веднага го свързвам с желирано подсладено кисело мляко с плодове. Погледът ми бе насочен към купата с плодове, в която се моташе само един лимон, и много ябълки и портокали. Може би, защото бе самотен, или защото идеално ми допълваше картинката, избрах именно лимона. Стигнах най-накрая до това, което правих вчера, а именно:  Тарталети с лимоново-млечен желиран крем. 


      
      Ако все още имате търпение, ето как направих кремчето: разбих 2 ч.ч кисело мляко/моя начин да измеря кофичка мляко, тъй като тази, която купувам е 1,5 кг/ с 3 с.л захар, кората и сока на един лимон. Разтворих желатина в малко вода и разтопих в микровълновата /преди 7 години работата с желатин бе "Мисията невъзможна" за мен/. Добавих го към млечната смес, захарта се бе разтворила напълно, нямаше кристали, това бе важно. Когато започна да се сгъстява кремът, разлях в тарталетките, които непосредствено преди това бях извадила от фризера. В случая бе много удачно да са студени и да помогнат за по-бързото желиране на пълнежа. Прибрах в хладилника и след час и нещо имах десерт и следобедна закуска за децата.
От цялото начинание имаше разочарование в две направления. Рецептата е много подходяща за летните жеги, не за дъждовно време. Имаше само по две на калпак... Много малко, колко жалко. А, щях да забравя, имаше два на два гласа за количеството на лимона, но пък не станаха... Съветвам да опитвате на вкус, за да го докарате до това, което вие желаете. Важи не само за тази рецепта! Чували сте - сол и пипер на вкус. За тази рецепта е - захар и лимон на вкус! 
      И накрая като в зловещ филм - има още тарталети във фризера. Очаквайте продължение. Удоволствието бе за мен, надявам се и за вас.






Няма коментари:

Публикуване на коментар