Страници

25 март 2013

Нов живот за увяхващите рози




     Изобщо не смятам да ви занимавам с въпроса: Има ли живот и след смъртта? Също така, няма да повдигам темата за рециклирането. Въобще няма да споменавам какъв Плюшкин съм, а ще ви споделя нещо лично, което казва много повече от това, което аз бих обяснила с думи.
      Имам идея в дългосрочен план за проект от типа DIY( Do It Yourself)/Направи си сам, за който са ми необходими еднакви и много на брой химикалки. В работата на моя съпруг използват доста от въпросните. Помолих го, заедно с колегите си да ми съберат тези, които вече не пишат. Последва отговор с много сериозен поглед: "Ако сега намеря работещ, веднага ще напиша молба за развод". И двамата избухнахме в смях. 
      Ако има някой не разбрал - имам щури идеи. Събирам всевъзможно нещица, понякога без ясна идея, но рано или късно всичко влиза в употреба. Харесва ми да използвам, на пръв поглед непотребни неща и да им намирам различно приложение. 
    За 8 март получих страхотен букет от червени рози. Държах го, докато листенцата започнаха да падат сами. Въпреки това, те бяха все още много красиви, сърце не ми даде да ги изхвърля. Буквално изрових от шкафа едно много симпатично бурканче, което бе подходящо за целта. Сложих в него листенцата. Трябваше ми красива панделка. След преглед на "боклукчарника", открих памучна лента плат, намотах я на пръстите си, като оставих малко по-дълъг края на лентата, за да виси в завършен вид. От малко парченце плетен ширит, прегънато на три и вързано през средата с лентичка, се получи сладка панделка. С тази панделка завързах през средата намотаната бяла лента. Разделих намотките ветрилообразно. Не е ли красиво? Продължавам да се радвам на розите, но в този им вид.


      И дръжките не изхвърлихме, прибрахме ги за светли и празнични дни. Как да си направим сами Великденска украса?

Няма коментари:

Публикуване на коментар