Измир/Турция - 1 част

    От колко време се каня да си приготвя този десерт, само гледах снимки, точих се, но навиването ми се видя мисията невъзможна и се отказах. Казах си,  като е гарга - да е рошава, ще си го поръчам някъде в заведение, искам да го опитам в този му вид, навит и красив. Поръчах го, но не ми го поднесоха навит,  и само го опитах, но събуди любопитството ми.

      Сега обаче ще ви разкажа за едно място, което те кара да настръхнеш много приятно. Усещането, което изпитваш отивайки там е цяло приключение, въпреки че предварително бях подготвена къде отивам и какво ще видя, само засили положителната емоция. Заведението се казва "Асансьора" и от него се разкрива красива гледка към крайбрежната алея на  гр. Измир/Турция. Може да разходиш само очите надалече от него и да отидеш, и видиш каквото поискаш, стоейки на едно място, без да се налага да си търкаш обувките. Желязна женска логика или поне моята за момента:).

    За любителите на турските филми ще вметна, че кадри от "Фатма гюл" са заснети от това прекрасно място. Защо се казва така този ресторант? Защото е кацнало на главата на един асансьор. И това е самата истина. Намира се между две улици или може би е една, но ги дели не цветна алея, а сериозна височина. В самия асансьор, докато пътуваш се пренасяш в снимкова галерия или по-скоро гледаш филм от старите прожекционни апарати.

    Тук може да видите още много снимки и да добите по-голяма представа за това вълшебно място. Асансьора е направен, за да служи на жителите на този прекрасен град и не е задължително да се посети заведението, може само да минете през него, за да се доберете до другата/същата улица? :). Но ние седнахме и поръчахме десерт, който е повода да ви заведа и вас на това място.

Часовниковата кула се намира на площад "Конак",  близо се намират административни сгради и пазар за стоки в стил малки дюкянчета Кемералтъ.

      Съпругът ми едва щракна няколко снимки, че бяхме заети да пазим децата да не скочат от терасата :). За сметка на това щракнахме тук-там от самия град, места, които ни впечатлиха, когато имахме апарат в ръце и възможност да направим снимка.

Крайбрежната алея - място за дълги разходки, отдих и почивка, доста често се ползва за срещи или място за размисъл.

Ферибот - градски транспорт. Бърз начин да се телепортираш от един до друг квартал, защото е по-напряко и  е много вълнуващо или за нас беше, за тукашните хора е ежедневие.

       За любопитството -  думите не винаги  са ми достатъчни, за да ме ръчнат да свърша туй-онуй. Но след като видях как се приготвя Казандиби/Kazandibi , не ми изглеждаше вече толкова трудно. Как го направих аз - но вероятно следващия път ще е още по-добре, като за първи опит ми идва да си ударя шшшшшшшшт, в тавана. Имаше и втори, но остана без фотосесия, ще има и трети и ...т.н.

Казандиби

      Необходими продукти:
1 литър прясно мляко
2 с.л. с връх нишесте
2 с.л. с връх брашно
2 с.л. с връх оризово брашно
1 с.л. масло
пудра захар да покрие тавата на око
1 в.ч. кристална захар
1 к.л. сол

     Начин на приготвяне:
     За да се получи руло, използвах правоъгълна тава с размери 36/30.
     Намажете тавата с краве масло, поръсете я с пудра захар през цедка хубаво да побелее.
    С част от мляко разбъркайте нишестето, брашната и солта до гладка каша. Изсипете при вече затопленото мляко с разтворилата се захар и върнете на котлона за сгъстяване. Изсипете в тавата и разстелете крема равномерно. Върнете тавата на котлона, за да се карамелизира пудрата захар и да добие привлекателен, ароматен и вкусен цвят.
     Охладете добре крема и с помощта на лопатка го навийте на руло.

 Afiyet olsun!

Измир/Турция  - 2 част!