03 юни 2013

Измир/Турция - 2 част

Продължението на Измир/Турция - 1 част.

       За този град може да се пише много. Но понякога и малкото е много.
      Спокойно може да кажеш, че се намираш в един европейски и много шарен град. Можеш да видиш всичко. Може да те дърпат за жилетката докато вървиш, за да ти видят плетката, може да те хванат за ръка, за да ти видят бижутата, да те спре напълно непозната жена на улицата и да те пита каква боя за коса ползваш, но с количка и бебе незабелязан не оставаш - за един бордюр се намира някой да ти се притече на помощ. Хората са мили и доброжелателни, помагат много на чужденците, туристи и студенти от цял свят, които в този многомилионен град са изключително голям брой.





       Събрах много спомени, усмивки, добри пожелания и мъдри слова от хора, които ще запазя в съзнанието си, но на Вас ще покажа още няколко места и снимки от гр.Измир.


        В близост до Часовниковата кула се намира градина с най-големите кактуси, които някога съм виждала. Както някой се пошегува - кой ще седне на табуретката? И ти може да опиташ - тя ще те побере, нищо че си 100 кила и ти си човек, и ти душа носиш :).



    Вероятно е редно да се извиня за любителските нощни снимки, но не можех да остана безучастна към светлините в мрака? А и нощен Измир  е много впечатляващ.


      Военен кораб и подводница музей - интересно място, имаше гид, за съжаление почти нищо не разбрахме за историята на кораба, в кои битки е участвал, но поне не се изгубихме в него и излязохме живи, здрави и не на последно място - сухи. И тук малко бяхме като във вица:
       В езиковата школа:
- Бих искала да запиша сина си, за да научи поне един чужд език.
- Да, разбира се! Английски, френски, немски, испански...
- А кой език е най-чужд?

       И какво като знаем чужди езици, те разбраха ли се с нас - не. За Турция по-добре започнете на български или руски, по-вероятно е някой да те разбере и ако се чудите, как е ъгъл на турски си има много хубава българска дума - кьоше.


     Обиколката започва от зала, в която се прожектира филм, в който се разкрива историята на кораба. Групата преминава се през всички отделния на кораба - лекарски кабинет, каюти, санитарни помещения, перално помещение, капитанската трапезария, кухнята - къде без нея, гладна армия на война не ходи.


       От кораба се преминава към подводницата и тук интереса на част от групата рязко намаля, но останаха ентусиасти, които с радост и наслада вдишаха  първи глътки въздух свобода.





      Култур парка е тихо и спокойно място в центъра на доста оживен и шумен квартал, по-известен  и възприеман от тукашните като квартала на богатите. Място за срещи и  разходки, международни панаири. Изкуствено езеро с водни колела, алеи за бягане и каране на колело, красиво оформени клони на дървета, под които като се разхождаш все едно си в тунел от листа. Има няколко детски площадки с прекрасни съоръжения, дървени маси и пейки, на които хората се пренасят да вечерят с приятели  през лятото на прохлада, докато децата им играят на воля на добре осветени площадки и ухание,  което се носи от цветните лехи с пъстри теменужки. Много пейки, шадравани и скулптури от различно естество, красят целия парк. 



      Но определено за Непораснало дете като мен, най-забавното и впечатляващо място си остана   лунапарка и най-любимата ми гора снимана от птичи поглед. Ако знаете къде се покатерих за тези снимки, поне заради това трябваше да станат хубави, но от калпав и страхлив фотограф толкова :).


      Бързо peynirli pide




Необходими продукти:
малки квадрати бутер тесто
сирене
кашкавал
яйце
чушка 
домат
 обезкостени маслини

Начин на приготвяне:
     Разтеглете квадратите леко с ръце, за да получите правоъгълник. В средата на всеки сложете плънка от сирене, кашкавал, яйце, маслини. Добавете резенче домат и парче чушка. Завийте двете крайчета едното наляво, другото надясно и усучете. Изпечете в предварително загрята на 200 градуса фурна до зачервяване.
                                                                                                   Да ви е сладко!

Няма коментари:

Публикуване на коментар