Една забавна детска игра...

    Откакто навърших 30 години се промених коренно, като нов човек съм, е не съвсем, останаха и някой лоши навици, над които ще поработим и ще се опитаме да променим. След дълго отсъствие от професионалния живот, едно продължаващо вече трета година майчинство, и ежедневие, минаващо в еднотипните и скучни домашни задължения, явно съм зажадняла за решаването на проблеми и творчески занимания, които ме карат да полетя в облаците. 

     Не мога да правя всичко онова, което ми се иска на мен, но мога да правя неща, които доставят удоволствие на всички вкъщи, но така че да е интересно и занимателно за децата ми, особено когато си 24 часа с тях всеки ден. Както обичам често да се изразявам - и днес се правих на дружинната ръководителка. Не винаги успявам, но полагам голямо старание.

      И все пак се налага от време на време да сготвя, а не искам да ми се крадат инструменти, като ножове например, викаме на помощ някой и правим играта интересна и занимателна, а аз съм се отървала  за 10 мин и съм се захванала да сготвя, но що ли грабнах фотоапарата и се роди тази приказка за пораснали момиченца.

      И така да ви се представим, това сме ние трите момичета от Пеперуденото царство.

    И изглеждаме така, поне децата, аз лично трябва да поработя още много докато докарам този външен вид и вероятно няма да успея да порасна толкова много. Колкото до мерките 90-60-90, на места където не искахме паднахме под нормата, а за други има какво още да се желае, макар и съвсем близо, но се сдобихме с плочки на корема, като посъберем тен може и да покажем. И всичко това благодарение на една мила дама с прекрасен блог, в който много дълго време мълчаливо четох буква по буква всичко, даже знам и какви ГАЩИ носи,  но това е една друга тема. Аааа, и да... Малката ми госпожица не е с розова коса, тя е русокоса и много прилича вързана на две опашки. Другата кукла почти изцяло прилича на моята, само дето не е със сини очи, художника тук още се учеше, но на втора творба му се получи или може би голямата е взела гените на една красива баба, а малчо е по образец на тати. Ама като се жених гледах, не спах :).

     И така минават дните ни в общи линии...

   
 Все пак успяхме да сготвим за всеки по нещо...

Оооооо,  неЗемна красота!

Видяхте ли рецептата? При мен листа от червено цвекло, спанак, рукола, морков, лук,чесън, домат, кисело мляко, яйца, копър, магданоз, сол, зехтин, черен пипер, бяло сирене. Престояла в хладилника за час-два  е достоен конкурент на таратора.

Макарони Спондж боб с чийз сос - от пакетче.

Объркайте нарязани ягоди с мед, оставете така за няколко часа да пуснат сок. Отцедете ягодите и поставете на дъното на чашки. Сока разбъркайте с кисело мляко. Всички деца обичат плодово мляко, даже и порасналите.

     Някои получихме по няколко житейски урока:

- не всичко в лъскава опаковка е хубаво, на мама соса от сирена за паста е по-вкусен и другия път да не се разправям с нея в магазина, тя знае кое е по-добре за мен и обещавам да я слушам, да я гледат хората каква лоша майка е - ама надали,

- като се каже "Не пипай" - има  се в предвид именно това, не винаги мама има време да обясни защо, а трябва - още повече, когато макароните парят, а децата обичат да хапват с пръсти, но някой истини се откриват сами и тези уроци се помнят много дълго време. Виличките и лъжичките ги редим на масата не за игра, а защото си имат предназначение,

- но какво толкова - празно няма... От кутийката ще си направим нещо, което ще покажем по-късно в рубриката Домашна работилница с кодово име DIY/ Направи си сам/, а и ни остана играчка, карта за игра и балони по темата, с които ходим дори до тоалетната, без които и зъбите не мием и заспиваме в вдигната ръка.

     Пожелах си нещо, когато тръгнат на училище винаги да знаят верния отговор и ръчичките да са в същото положение. Хубаво е, много е хубаво, когато децата си лягат без плач, а с радост - засега това работи, но докога, само да е по-дълго, че ако свършат идеите, отново ще има детски плач, които ме докарва до лудост. А колко е хубава гледката на заспалата ръчичка, която пуска балончето и то полита в небесата, там където нощем светят звездите...

     Има един въпрос, на който сама не откривам отговора и ако някой знае, ще съм много благодарна да го сподели с мен. Всички обици намираме начин да махнем, имаме вече цяла колекция от благороден метал, които не са в чифт и повече не ни се експериментира в тази посока. Метода с вързан конец изобщо не искам да го прилагам, опасен, даже много опасен го намирам и остарял.