16 май 2013

Приказка за пораснали момичета или може би не...

    Сега да поиграем...






    Какво ще сготвим днес - охлюви и ще ги снимаме за блога? Да сготвим и една салата, къде без нея и любимите ни моркови. Какво ще кажете да засадим едно  цвете и да си украсим малко кухнята, трябва ни само малко смляно кафе и ... Мама каза да не късаме цветята, само тя може. Защо на майките им е позволено всичко - да се лакират, гримират, с "две думи" да си правят каквото си искат. Не може така и  ние сме човешки същества - искам да правя всичко, което прави мама сега.





     Ще поплуват куклите - няма да ги давим в езерото при костенурките, много ни е хубаво то, нали? Трябва да се позабавляваме - понамокрихме се, изцапахме наоколо. Мама пак нещо се мръщи и пита, кой ще чисти и откъде е лапнала тези изрази и само тях повтаря: "Който цапа ще си чисти" и " Ние не сме прасета", аз доколкото си помня беше, че не сме желета - отивам за прахосмукачката. Защо се смее сега, не мога да я разбера тази жена. Аха, ясно! Имало и по-голяма, която се включва в контакта, но тя е много шумна и аз с нея не мога да чистя - опитах вече, залепнала е за килима и не мърда. Да си чисти мама с нея, аз повече не я искам, от личен опит ви казвам с детската е много по-лесно и като се замисля мама не иска да чисти с нея, вероятно защото и тя не успява да се справи с моята.



Чинийката подреди 2 годишната ми дъщеря, обожава да хрупа сурови моркови, от кого ли е видяла.

    След готвене мивката се е напълнила с куп мръсни съдове. Искам да помогна на мама, като измия чинийките, понеже тя е заета. Пак е обладана от творческата муза, не я познавам лично тази, коя ли е? Аз не успявам да стигна мивката, дори да се покатеря на столчето. Май сме си объркали ролите, не трябва ли аз да си играя на пода върху килимчето, а мама да мие чинийките. Така ще стане, я всяка да си поеме задълженията, че аз не мога да мия чинийките и не искам да имам лак на ноктите, че не мога да пипам нищо, трябва да се чака да изсъхне, да стоя мирно, това не е за мен. И както изглежда още не мога да се гримирам хубаво, приличам на клоун, а не държа да ми се смеят, май ще трябва да почакам с всичко това. Но може да е от огледалото, ще проверя след няколко години пак, когато порасна голяма и мога да стигна несесера на мама, че тя го премести на много високо.








   Тя, МАМА е виновна сега за всичките ми неволи и защо като  се сърдя тя се смее, но така като че ли е по-добре, и аз се разсмивам и бързо ми минава. Защо продължаваме да се смееееееееееееееееммм..........? Защото на мама и се играе, сега пък да се крием. Каква е тази игра, аз не я знам, няма ли нещо по-модерно, вероятно е от древността, когато мама е била дете.  Тя била ли е дете изобщо? Трябва да попитам баба, какво дете е била мама? Добре де, може и да не е толкова скучно, да поиграем, да и мине мерака на мама, да вземе да се поизмори малко и да легне да поспи, че да попишем в блога...Хоп ръчички на очички и се скрих. Мамо, намери ме! И пак ми се смеят, я да се включа в общата забава и да се посмея и аз.


    Видяхте ли и новите обувки, страшни са, направо убийствени, как ходи с тях, аз едва не се убих - у нас, на улицата е с маратонки, че все била ни гонила, че кой я кара да тича. А после се хвали с новите си крака и само задава въпроси, по-хубави ли са сега? Мамо, има огледало, не задавай глупави въпроси, разходи се до него и без това имаш нужда от дълги разходки, за да ги докараш до тези на снимката. Няма ли кой да разкара тази жена от главите ни, сега тук иска да правим упражнения. Ама то е забавно, става трудно, много трудно даже за нея. Тате на помощ, мама едва диша и е паднала в басейна, цялата е мокра, от глава до пети.



     Винаги искаме това, което не може да имаме, а трябва да се радваме на това, което ни предлага живота сега и на момента. После..., после ще видим, има време, нужно е търпение с него се  постига много. Утре каквото дойде, вярваме че ще по-хубаво от днес.



Благодаря ти, мамо! Много те обичам! 

     Да благодарим на едни приятели, които и днес бяха с нас, въпреки разстоянието, което ни дели. От тях са главните действащи лица в нашия снимков разказ, подарък за рождения ден на голямата пеперуда. Искаме да им кажем, че много ни липсват и не сме ги забравили.

             Над материала работиха задружно творческият екип на Пеперуденото царство!

Няма коментари:

Публикуване на коментар