Продължението на Царство на пеперуди...
Дойде ред на едни дълго чакани кексчета, ето ги и тях.
Идеята за украсата видях на пакет детски бонбони, имаше и рецепта разбира се, но тя от онези прословути американски, дето взимаш един пакет готова смес за мъфини и я правиш по обясненията на гърба на същата. Намазваш с готов фростинг крем и по картинката. И вероятно, ако не беше толкова далеч магазина, сигурно до тази рецепта нямаше да се стигне. Като няма, запрятаме ръкави, въздишаме тежко и с Божията помощ...Дали ще стане като нямаме боички, но пък имаме какво - спанак, оня дето не се яде от всички. Рецептата за кексчетата е интерпретирана пак от обяснения на гърба на една опаковка, която преди време си изрязах и прибрах грижливо за черни дни, само че добавих кокосови стърготини за различен вкус, не защото имах.
Хората четат в библиотеката, а аз в хранителните магазини, но няма значение къде четеш, важно е нещо да влезе в главата. Но този път пеперудите сами дойдоха при нас или може би ние ги "Поканихме"?
за кокосовите мъфини:
Маслото се разбива със захарта на пухкав крем, добавят се яйцата едно по едно. Разбъркваме с брашното, смесено с бакпулвера и ванилията. Изсипваме кокосовите стърготини и объркваме добре. Разливаме във форми и печем до суха клечка, за мен това е единицата мярка за готовност на кексове, мъфини и подобни.
В подходящ съд изсипваме спанак и пускаме за минута-две в микровълновата. Отцеждаме го добре от течността/да е възможно най-сух/, прибавяме маслото, меда, крем сиренето
и пасираме всичко. Съхраняваме в хладилник. Намазват се с крема и се аранжира.
Свързващото бяло тяло на пеперудата е разтопен бял шоколад, направен по следния начин.
В пликче найлоново /чисто!/ се поставят 1 лента бял шоколад Милка и се потапя във вряла вода, когато се разтопи връхчето се срязва малко и се ползва вместо шприц.
Рогата са от цветен картон, но може да са от разтопен черен шоколад, но ме домързя/нямаше време за доизкусуряване?( хубава българска дума, която липсва в речниците по български език)/.
Въпреки опасенията за крема, дали ще се яде, трябва да призная, че той най-много се хареса. Толкова беше впечатлена Вечно питащата, че пропусна да попита от какво е направен. Кой разправяше, че не яде спанак? Няколко пъти каза, в случай че съм пропуснала да я чуя, че крема е много хубав. Ами така е, те всички кремове са хубави, защото имат захар и обикновено не се правят със спанак.
Дойде ред на едни дълго чакани кексчета, ето ги и тях.
Идеята за украсата видях на пакет детски бонбони, имаше и рецепта разбира се, но тя от онези прословути американски, дето взимаш един пакет готова смес за мъфини и я правиш по обясненията на гърба на същата. Намазваш с готов фростинг крем и по картинката. И вероятно, ако не беше толкова далеч магазина, сигурно до тази рецепта нямаше да се стигне. Като няма, запрятаме ръкави, въздишаме тежко и с Божията помощ...Дали ще стане като нямаме боички, но пък имаме какво - спанак, оня дето не се яде от всички. Рецептата за кексчетата е интерпретирана пак от обяснения на гърба на една опаковка, която преди време си изрязах и прибрах грижливо за черни дни, само че добавих кокосови стърготини за различен вкус, не защото имах.
Хората четат в библиотеката, а аз в хранителните магазини, но няма значение къде четеш, важно е нещо да влезе в главата. Но този път пеперудите сами дойдоха при нас или може би ние ги "Поканихме"?
Великденски кокосови мъфини със спаначен крем
за кокосовите мъфини:
125 г краве масло
3/4 ч.ч. захар
3 яйца
1 ч.ч. брашно
половин бакпулвер
прах ванилия
1/2 ч.ч. кокосови стърготини
Маслото се разбива със захарта на пухкав крем, добавят се яйцата едно по едно. Разбъркваме с брашното, смесено с бакпулвера и ванилията. Изсипваме кокосовите стърготини и объркваме добре. Разливаме във форми и печем до суха клечка, за мен това е единицата мярка за готовност на кексове, мъфини и подобни.
за спаначния крем/глазура!/:
2 ч.ч. нарязан спанак
30 г краве масло
3 с.л. мед
4 с.л. крем сирене/ Labne/
В подходящ съд изсипваме спанак и пускаме за минута-две в микровълновата. Отцеждаме го добре от течността/да е възможно най-сух/, прибавяме маслото, меда, крем сиренето
и пасираме всичко. Съхраняваме в хладилник. Намазват се с крема и се аранжира.
Свързващото бяло тяло на пеперудата е разтопен бял шоколад, направен по следния начин.
В пликче найлоново /чисто!/ се поставят 1 лента бял шоколад Милка и се потапя във вряла вода, когато се разтопи връхчето се срязва малко и се ползва вместо шприц.
Рогата са от цветен картон, но може да са от разтопен черен шоколад, но ме домързя/нямаше време за доизкусуряване?( хубава българска дума, която липсва в речниците по български език)/.
Въпреки опасенията за крема, дали ще се яде, трябва да призная, че той най-много се хареса. Толкова беше впечатлена Вечно питащата, че пропусна да попита от какво е направен. Кой разправяше, че не яде спанак? Няколко пъти каза, в случай че съм пропуснала да я чуя, че крема е много хубав. Ами така е, те всички кремове са хубави, защото имат захар и обикновено не се правят със спанак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар