Откакто навърших 30 години се промених коренно, като нов човек съм, е не съвсем, останаха и някой лоши навици, над които ще поработим и ще се опитаме да променим. След дълго отсъствие от професионалния живот, едно продължаващо вече трета година майчинство, и ежедневие, минаващо в еднотипните и скучни домашни задължения, явно съм зажадняла за решаването на проблеми и творчески занимания, които ме карат да полетя в облаците.
Не мога да правя всичко онова, което ми се иска на мен, но мога да правя неща, които доставят удоволствие на всички вкъщи, но така че да е интересно и занимателно за децата ми, особено когато си 24 часа с тях всеки ден. Както обичам често да се изразявам - и днес се правих на дружинната ръководителка. Не винаги успявам, но полагам голямо старание.
И все пак се налага от време на време да сготвя, а не искам да ми се крадат инструменти, като ножове например, викаме на помощ някой и правим играта интересна и занимателна, а аз съм се отървала за 10 мин и съм се захванала да сготвя, но що ли грабнах фотоапарата и се роди тази
приказка за пораснали момиченца.
И изглеждаме така, поне децата, аз лично трябва да поработя още много докато докарам този външен вид и вероятно няма да успея да порасна толкова много. Колкото до мерките 90-60-90, на места където не искахме паднахме под нормата, а за други има какво още да се желае, макар и съвсем близо, но се сдобихме с плочки на корема, като посъберем тен може и да покажем. И всичко това благодарение на една мила дама с прекрасен блог, в който много дълго време мълчаливо четох
буква по буква всичко, даже знам и какви ГАЩИ носи, но това е една друга тема. Аааа, и да... Малката ми госпожица не е с розова коса, тя е русокоса и много прилича вързана на две опашки. Другата кукла почти изцяло прилича на моята, само дето не е със сини очи, художника тук още се учеше, но на втора творба му се получи или може би голямата е взела гените на една красива баба, а малчо е по образец на тати. Ама като се жених гледах, не спах :).
И така минават дните ни в общи линии...
Все пак успяхме да сготвим за всеки по нещо...
 |
| Оооооо, неЗемна красота! |
 |
| Видяхте ли рецептата? При мен листа от червено цвекло, спанак, рукола, морков, лук,чесън, домат, кисело мляко, яйца, копър, магданоз, сол, зехтин, черен пипер, бяло сирене. Престояла в хладилника за час-два е достоен конкурент на таратора. |
 |
| Макарони Спондж боб с чийз сос - от пакетче. |
 |
| Объркайте нарязани ягоди с мед, оставете така за няколко часа да пуснат сок. Отцедете ягодите и поставете на дъното на чашки. Сока разбъркайте с кисело мляко. Всички деца обичат плодово мляко, даже и порасналите. |
Някои получихме по няколко житейски урока:
- не всичко в лъскава опаковка е хубаво, на мама соса от сирена за паста е по-вкусен и другия път да не се разправям с нея в магазина, тя знае кое е по-добре за мен и обещавам да я слушам, да я гледат хората каква лоша майка е - ама надали,
- като се каже "Не пипай" - има се в предвид именно това, не винаги мама има време да обясни защо, а трябва - още повече, когато макароните парят, а децата обичат да хапват с пръсти, но някой истини се откриват сами и тези уроци се помнят много дълго време. Виличките и лъжичките ги редим на масата не за игра, а защото си имат предназначение,
- но какво толкова - празно няма... От кутийката ще си направим нещо, което ще покажем по-късно в рубриката Домашна работилница с кодово име DIY/ Направи си сам/, а и ни остана играчка, карта за игра и балони по темата, с които ходим дори до тоалетната, без които и зъбите не мием и заспиваме в вдигната ръка.
Пожелах си нещо, когато тръгнат на училище винаги да знаят верния отговор и ръчичките да са в същото положение. Хубаво е, много е хубаво, когато децата си лягат без плач, а с радост - засега това работи, но докога, само да е по-дълго, че ако свършат идеите, отново ще има детски плач, които ме докарва до лудост. А колко е хубава гледката на заспалата ръчичка, която пуска балончето и то полита в небесата, там където нощем светят звездите...
Има един въпрос, на който сама не откривам отговора и ако някой знае, ще съм много благодарна да го сподели с мен. Всички обици намираме начин да махнем, имаме вече цяла колекция от благороден метал, които не са в чифт и повече не ни се експериментира в тази посока. Метода с вързан конец изобщо не искам да го прилагам, опасен, даже много опасен го намирам и остарял.
