Колкото повече, толкова повече!

    Ако разглеждаме живота като търсене на себе си, означава ли това, че в смъртта си се открил?

    Когато мога да отговоря правилно на този въпрос, мисля че няма да съм състояние да го споделя с никой, който би желал да го чуе. Въпреки това, ще продължа и няма да спра да търся себе си с всички средства и усилия, които това ми коства, а когато се намеря (много силно се надявам да е в далечно бъдеще), да мога безгласно нечута да изкрещя: "Открих се, това бях аз, такава исках да бъда и бях".

    Вероятно, не знам и няма как все още съм от плът и кръв, ще се превърна в енергия, една малка нищожна енергия на фона на цялата такава. Но за мен тази енергия ще бъде достатъчно голяма, за да ми даде сили да търся новото неоткрито непознато. Чакай, чакай! Сега всичко отначало ли? Ами, да. Едно ново начало, на нещо може би много по-хубаво, такова каквото е  Живота! Защото живота е хубав и прекрасен, такъв какъвто сами си го направим, направлявани от Съдбата. Това е онази виновница за всичко, което ни се случва. Често споменаваме с много надежда думите за нейните бъдещи творчески планове за нас с изрази, като: "Каквото ни е писано", "Каквото ни е отредено"  и много други в този ред на мисли. Аз си имам друг израз и моя теория за това: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще". Много общи думи и всеки има право да ги тълкува както намери за добре, но са добро начало за всяко мое начинание.

     Начинанията, до голяма степен или аз напоследък си ги поставям като предизвикателства. Някой личности се нуждаят от известно побутване, за да направят нещо за което сами не подозират, че са способни именно, защото не са опитали. От друга страна нали трудностите ни развиват, така като се преборим с една трудност сме станали по-силни. Да допълня, че в борбата с трудностите сме получили много полезна информация(предимно от Интернет пространството), другите познания са на база личен опит, повечето от проба грешка. Предизвикателствата, не лишени от известна доза трудности, все пак са свързани с успех, който носи със себе си голяма торба пълна с  щастие и удовлетворение.

    Преди време в разговор с приятелки стана дума за успелите хора в живота. И понеже обичам да задавам въпроси гласно, за да мога и аз да си ги чуя, запитах какво значи да си успял. Едно от мненията беше, че успели са хората направили много пари. Не споделям, но приемам че има хора водени от подобни съображения. Но не ми се искаше да се говори за пари, достатъчно ги дъвчем при други разговори, нещо по-задълбочено и философски ми се чепкаше въпроса. Моите разсъждения забиха в посока, която развих малко по-горе в този текст, накратко да обобщя:

    Успял човек е този, който е постигнал целите си, живял е така както иска, но и така както му е отредено и е благодарен за всяка глътка вдишан въздух.  Ако бях Мечо Пух щях да кажа, че успял е този, който е постигнал повече  цели.

"Колкото повече, толкова повече!"

    След всяка постигната цел  казвам "Аз успях" и понеже, чисто егоистично искам да я чувам често от собствената си уста, си поставям предизвикателство след предизвикателство и се радвам на всеки малък успех.